Не ме интересуват:

• 100-те дни на правителството;
• самият ББ;
• първите охарактеризирани като лобистки закони, приети от парламента;
• очевдно интересчийските поправки на други закони;
• мистификациите а ла "Гамизов" и "ДАНС"

Интересува ме:

• как да отвоюваме държавата си от властимащите - "държава" не е равно на "власт";
• и как да накараме институциите да работят за нас, хората, техните работодатели;
• как да направим по-добър живота си  или качеството на живота си;
• как да се справим с острите проблеми на обществото;
• как да започнем отначало - за по-добър живот на децата и внуците си;

(Все химери, на които всеки би казал : А бе къде си тръгнал/а да оправяш севта?)

Ако тръгна отзад-напред, първо бих използвала любимата си напоследък функция ignore - за всичко гореспоменато, което не ме интересува. Същото бих направила и с всички идеологеми, които ни се пробутаха, признавам - успешно! - в годините на т.н. "преход". Това включва:

• хардлайнерство (не непременно искрено) във всичките цветове на политическия спектър;
• всякакви идеологически подходи в стила "45 години мръсните комунисти..." или любимия рефрен "дясното, дясното...пазарната икономика..." или "...този или онзи опустошиха държавата" - персонално;

Не че във всичко това няма някаква истина, но не ми е целта в момента да я изследвам, а и доста хора написаха сума ти любопитни неща по темата, така че става малко безсмислено. Освен това всички си я знаем, истината де, само че нищо не можем да променим - не и в момента.

Иска ми се  по-рационално и по-малко емоционално мислене, което да ни позволи да погледнем реалната ситуация. Успеем ли да видим "Малката картина", ще се справим и с "Голямата снимка".

И доколкото всеки проблем има много страни и аспекти, то и очакваното решение закономерно ще се нуждае от интегриран подход. В един от форумите срещнах следното съждение (перифразирам, не мога да го цитирам точно в момента): 
"Ако по-малко висим пред компютрите, можем да направим повече".
Абсолютно съм съгласна с това.

И за да не се точи повече "локума", искам да представя  схемата на  "Плана за действие" в пет точки:

1. Назоваване на проблема.
2. Дефинирането му - засегнатите страни, социалния обхват, причините, последствията и перспективите за решаването му.
3. Интегрирано решение.
4. Практическото приложение на решението.
5. Отчитане на реалния ефект и и евентуалните възможности - ако съществуват такива - за неговото мултиплициране.

Дали ще излезе нещо от това? В момента не знам, но ми се иска да опитам поне. Е, и се надявам да не остана сама. Поне някой да сподели същото желание и ентусиазъм за действие. Да видим...