Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2009 18:40 - Между живота и смъртта ...
Автор: actionplan Категория: Политика   
Прочетен: 4142 Коментари: 1 Гласове:
0



Не става въпрос за езотерично състояние, а констатация. Дори може да се каже - диагноза. Диагноза на двайсетгодишната екзистенция на българина. Защото горе-долу от толкова време се заговори за "оцеляването", превърнато в основна житейска цел, стратегия, философия (на примирението?!) ...

Тази диагноза обаче си има своя съвсем материална символика - умиращите ни села, а не след дълго - и малки градчета? Символ на разрухата и безнадежността, на необратимостта на процесите може би...

Не е нещо, което не сме виждали и със собствените си очи. Но в. "Дневник" обърна особено внимание на това явление и придружи чудесния репортаж на Лора Филева

http://dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/10/22/803698_jivot_na_doizjiviavane/

със силно въздействащата черно-бяла фотография на Георги Кожухаров:

http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2009/10/22/803207_jivot_na_doizjiviavane/

Всичко това - за живота на малцината останали " на доизживяване" в "призрачните селца" на Тревненския регион. Съдейки по коментарите във връзка с този репортаж, очевидно темата е предизвикала голям интерес.

Няма да преразказвам всички мнения, може сами да ги прочетете, но ще се постарая да ги обобщя, а където е възможно - да дам и съответните цифри.

Всички се мъчат да намерят причините за случилото се - кой в в социалистическото минало и "комунистическата политика", кой  - в обективно протичащите в цял свят процеси на урбанизация, не на последно място - и в демографската криза в страната. Така или иначе, сблъскваме се лице в лице със стремителните процеси на обезлюдяване на цели райони - според репортажа, 500 са обезлюдените села в цяла България; ако приемем, че във всяко е имало средно по 300 души, това значи, че "липсват" 150 000. Ясно е и от какво е тази "липса":
  • демографски срив
  • липса на поминък и съответно последвалото
  • засилване на външната и вътрешната миграция
  • урбанизацията
Но да се върнем към конкретното или към района на Трявна, предмет на репортажа.Той обхваща 6-7 села - Кисийци, Черновръх, Малки Станчевци, Бърдените, Чакали, Даевци, Фъревци, намиращи се сравнително близо до града.

Фъревци , с останали в тях по 3 до 20-ина възрастни хора, чакащи търпеливо в студ и сняг "подвижния магазин" на  Красимир Ангелов и жена му Снежана, който да ги снабди с хляб и най-необходимото.

Как по-точно да го определим?
Видимият ефект е обезлюдяването. Но то е резултат от икономическия фактор - липсата на поминък, а и демографския срив. 

"Жива душа няма през зимния ден. Една година нахвърля един голям снег, запечата навсякъде. Токът спря за четири дни. Аз стоях в стаята, дето гледа към пътя, опряла съм се на масата и няма нищо навън – не човек, куче няма", разказва една жена от репортажа.

Тъжна картина? Да, но не това е основният проблем - не че хората не са важни, напротив, но останалите в селата сякаш са направили своя избор - да са там. Кой би могъл да им се бърка в това? И кой би имал право?

Но разрухата, разпадането пред очите ни на част от архитектурното ни наследство е нещо, в което имаме някакво морално право да се намесим. В тези села има поне по 100-ина рушащи се къщи, повечето образци на тази архитектура.

Това породи и споровете във форумите:
  • защо, като не могат да ги поддържат, не ги продадат на по-ниски цени?
  • и точно обратното -  защо пък да продават бащинията си на безценица?
Може би има и други начини да се запази поне част от рушащите се къщи :
  1. Да се дадат под наем,  дори символичен. Има хора, които биха искали да имат място за почивка, но нямат достатъчно средства за покупка на имот.Тогава собствениците иха могли да им ги дадатза ползване за по-дълъг период, да кажем 10 години, срещу ремонта на къщата. Така, в края на наемния период собствеността дори ще е качила цената си. Контрааргументи или въпроси:
  1. Дали собствениците ще се съгласят на подобно нещо
  2. А и как да се открият те и да им се предложи подобен вариант? 
  3. Дали пък ще се намерят желаещи да извършат такива скъпо струващи ремонти на чужда собственост?
2. Някои къщи биха могли да бъдат дадени под наем за живеене на младежи, излизащи от социалните домове, които биха искали да заживеят в един вид "общежитие" и помагайки си един друг. Те със собствен труд биха могли да ремонтират къщите, в които биха живели, а средствата за материали, инструменти и др. п. биха могли да получат като социална или друг вид помощ от общината. Общината също би могла да им предостави общинска земя за обработване и задоволяване на собствените си нужди или дори за създаване на малки фермерски стопанства за екологична продукция.

Контрааргументи или въпроси:
  1. Дали собствениците ще се съгласят да подпомогнат по този начин може и най-нуждаещите се младежи в страната?
  2. А и как да се открият те и да им се предложи подобен вариант? 
  3. Дали има такива младежи, на които предстои да напуснат домовете, които да са готови да приемат подобен начин на живот?
  4. Дали общината ще има воля и възможност да ги подпомогне?

3.  Ако някои къщи имат нужда само от леко освежаване и лек ремонт, това би могло да стане и с доброволчески труд (примерно, на ученици от професионалните училища в района) - стига само англичаните са ни ремонтирали читалищата и са дарявали площадки за деца с особени нужди! Казвам "стига" с малко горчивина, защото въпреки тяхното "показно", много-много не сме последвали техния пример. Ако в тези запустели села има поне по 10-ина обитаеми и годни за приемане на гости къщи, ще се появят и нови възможности за съживяването им , макар и частично и не в предишния мащаб. Ако местните жители ги дават на символични цени - по 5-10 лв. на нощувка (а не по 35 лв.), тези обитавани, добре отоплени (най-вероятно с дърва) традиционни къщи биха привлекли вниманието на много гости за уикендите и ваканциите.
А тръгне ли веднъж - и цените може да тръгнат нагор към по- реалните си пазарни стойности.
Контрааргументи или въпроси:
  1. Дали ще се намерят доброволци? Как ще се организират?
  2. Дали останалите "на доизживяване" жители биха приели да поддържат къщите за гости? Неведнъж съм получавала такъв отговор:"Ами, ще им слугуваме..." 
  3. Дали туристическите фирми и категоризираните "къщи за гости" няма да възроптаят срещу подобен "дъмпинг"?

4. Едно добро начало би било организираното посещение на ученици в тези села. Гостувайки на местните баби и дядовци, те биха получили своя урок по жива история, биха чули истински истории от истински хора. А това би заздравило и скъсаните напоследък връзки между поколенията. Защо да не се празнуват рожденните и именните дни на останалите в селата баби и дядовци заедно с учениците, които ще подготвят "партито"? Или да се организират редовни посещения или гостувания при бабите и дядовците - примерно веднъж месечно (а може и по-често, все пак говорим за малки разстояния).

Броят на учениците в  тревненските училища според данните на официалния сайт на общината през учебната 2004 /2005 год. е бил:

  • ОУ “Васил Левски”- гр.Плачковци - 111 ученика;
  • ОУ”Проф.Пенчо Райков”- гр.Трявна - 260 ученика;
  • СОУ” П.Р.Славейков”- гр.Трявна - 659 ученика;
  • СХУ за приложни изкуства- гр.Трявна - 100 ученика;
  • ООУССБЗ “Анг.Кънчев” – гр.Плачковци - 70 ученика
Общо ученици - 1200.

Община Трявна включва два града - Трявна и Плачковци /кметство/и 104 малки села, чието население е под 100 жители. В 27 махали в момента живеят по един, двама или трима души, а в 23 живеят от 4 до 7 души. (според официалния сайт на общината).

Ако всяка седмица от 52-те в годината се посещават по 2 села, то всичките 104 ще могат да се посетят само за 7 дни! А на всеки от 100-те жители биха се паднали по 12 "гостенчета"!


image

Контрааргументи или въпроси:
  1. Дали учителите ще се съгласят да провеждат подобни "уроци ан открито", придружени със своеобразни "теренни поручвания"?
  2. Дали училищата ще имат необходимия транспорт за первозване на учениците до селата?  
  3. Дали учениците ще са заинтересовани от подобни форми от една страна, на учебна дейност, а от друга - на социална? 
И така, въпреки многото въпроси с неясен отговор засега, какво решение, макар и частично,  виждам за обезлюдените села:
  1. Местните хора или техните наследници и роднини да отдадат рушащите се къщи под наем на частни лица за по-дълъг период срещу ремонтирането и реновирането им;
  2. Да отдадат под наем при подобни условия къщите си на младежи, излизащи от социалните домове и търсещи своя път в живота, а на първо време и най-вече - покрив над главата си;
  3. За това да се осигури и съдействието на общината, която да ги подпомогне в новото начинание
  4. По-леките освежителни ремонти и поправки да се извършат на доброволчески начала;
  5. Целта е в резултат от този "план за действие" във всяко село да има поне 10-ина "къщи за гости".
  6. които да привлекат посетители - в началото и на символични цени
  7. Да се организират системни ученически посещения с цел запознаване с историята на района и с живата историческа памет на малкото останали обитатели. Чрез тези "уроци по история на открито" да се заздрави и връзката между поколенията и да се оживят с това младежко присъствие умиращите села.
Както се разбира от коментарите към репортажа, картината не е толкова едноцветна, в някои от селата се строят вилни селища, дори има и някои предприятия. Значи, все пак има някакво раздвижване. И надежда за промяна...










Тагове:   между,   смъртта,


Гласувай:
0



Предишен постинг

1. diamantsredstaklata - Това е направо диагноза за лошо управление!
31.10.2009 19:01
Диагнозата на нашето общество е страшна.Демографския спад е огромен. Народа изнемогва. Това е било в цялата история на човечеството признак на изключително лошо управление. Кога политиците ще станат по-отговорни към народа си?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: actionplan
Категория: Политика
Прочетен: 24816
Постинги: 3
Коментари: 5
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031